Български
Sorah Al-Qiyamah ( The Resurrection ) - Verses Number 40
لَا أُقْسِمُ بِيَوْمِ الْقِيَامَةِ
( 1 )
Кълна се в Деня на възкресението.
وَلَا أُقْسِمُ بِالنَّفْسِ اللَّوَّامَةِ
( 2 )
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُ
( 3 )
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
بَلَىٰ قَادِرِينَ عَلَىٰ أَن نُّسَوِّيَ بَنَانَهُ
( 4 )
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلْ يُرِيدُ الْإِنسَانُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُ
( 5 )
Ала човек упорства в греха си
يَسْأَلُ أَيَّانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ
( 6 )
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
فَإِذَا بَرِقَ الْبَصَرُ
( 7 )
Тогава, когато погледът се заслепи
وَخَسَفَ الْقَمَرُ
( 8 )
и луната се затъмни,
وَجُمِعَ الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ
( 9 )
и слънцето, и луната се слеят,
يَقُولُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ الْمَفَرُّ
( 10 )
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
كَلَّا لَا وَزَرَ
( 11 )
Ала не! Няма убежище.
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمُسْتَقَرُّ
( 12 )
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
يُنَبَّأُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ
( 13 )
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
بَلِ الْإِنسَانُ عَلَىٰ نَفْسِهِ بَصِيرَةٌ
( 14 )
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُ
( 15 )
дори да дава извинения.
لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ
( 16 )
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ
( 17 )
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ
( 18 )
И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ
( 19 )
После неговото разясняване е Наша грижа.
كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ الْعَاجِلَةَ
( 20 )
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
وَتَذَرُونَ الْآخِرَةَ
( 21 )
и изоставяте отвъдния.
وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَّاضِرَةٌ
( 22 )
Едни лица в този Ден ще възсияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌ
( 23 )
към своя Господ ще гледат,
وَوُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ بَاسِرَةٌ
( 24 )
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌ
( 25 )
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
كَلَّا إِذَا بَلَغَتِ التَّرَاقِيَ
( 26 )
А когато душата стигне гръкляна
وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍ
( 27 )
и се рече: “Кой ще те избави?”,
وَظَنَّ أَنَّهُ الْفِرَاقُ
( 28 )
и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَالْتَفَّتِ السَّاقُ بِالسَّاقِ
( 29 )
и се преплете крак с крак -
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمَسَاقُ
( 30 )
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ
( 31 )
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ
( 32 )
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰ أَهْلِهِ يَتَمَطَّىٰ
( 33 )
а отричаше и се отвръщаше.
أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ
( 34 )
После отиваше при своите хора с горделива походка.
ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ
( 35 )
Горко ти, горко!
أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَن يُتْرَكَ سُدًى
( 36 )
И отново - горко ти, горко!
أَلَمْ يَكُ نُطْفَةً مِّن مَّنِيٍّ يُمْنَىٰ
( 37 )
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةً فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ
( 38 )
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنْهُ الزَّوْجَيْنِ الذَّكَرَ وَالْأُنثَىٰ
( 39 )
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَن يُحْيِيَ الْمَوْتَىٰ
( 40 )
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?